Бумът на фрийлансърите

Текстът е публикуван в бр. 3 (8) на сп. Business Global

Д-р Александър Христов*

Ако си сам или имаш екип от един или двама души, ти не си мениджър на малка компания, ти си фрийлансър. Този лаф, циркулиращ от известно време насам, всъщност маркира абсолютно ненужните амбиции на тази чудесна група от хора да се легитимират като нещо, каквото не са и от което нямат ползи.

Силата на фрийлансърите – и ползите от тях – са именно в това, че са свободни. И няма някаква съществена необходимост те да се опитват да подскачат нагоре. Още повече в ситуация като сегашната, в която фрийлансърите преживяват своеобразен бум, при това в много сфери – ИТ, финанси, маркетинг и комуникации, уеб, интериорен дизайн, кулинария и какво ли още не. А защо се случва това и има ли причини компаниите (и дори агенциите и други посредници в различните бизнеси) да гледат с интерес към тях?

Първо, кризата изхвърли навън или поне намали ангажиментите на много хора, включително и талантливи. Не става въпрос единствено за такива, които са освободени заради свиване на дейността на дадена компания – това, надявам се, вече е зад гърба ни. А също и за хора, които в резултат на тази безумна криза, противно като че ли на всеки инстинкт за самосъхранение

излизат на пазара

заради напрежение или за да не бъдат изненадани от някое неочаквано решение на мениджмънта, засягащо тяхното бъдеще.

Второ, бюджетите на компаниите намаляха. Това принуди специалистите там да търсят както по-гъвкави в ценово отношение решения, така и повече оперативност. Като правило това са все неща, които фрийлансърите могат да предложат, а случилото се през миналата година има потенциала да ги направи дори по-конкурентоспособни. Не казвам, че работата със специалист на свободна практика винаги е по-бюджетна като вариант. Агенциите се мръщят, когато става дума за сключване на граждански договори.

И трето, не че фрийлансърите някога са страдали от липсата на офис или някакво подобно работно пространство, но пандемията и развитието на работата от вкъщи в резултат на нея отключи доста потенциал в тази посока. Най-вече като нагласа и като подредба на приоритетите. Развитието на коуъркинг пространствата също даде нови възможности, а работните срещи в заведения (когато работят) отдавна не са екзотика или неуважение, а доста приличен подход за създаване на отношения и за оперативност.

Това е хранителната среда за развитието на фрийлансърите в сегашната ситуация. Факт е, разбира се, че в някои браншове техните възможности и перспективи са повече, отколкото при други. Такива са малките дигитални кампании, единичните дизайнерски проекти, софтуерните решения и други. Като че ли обаче сферите, в които действат подобни специалисти, се разширяват. Финансовите консултации, изглежда, са област, в която тепърва ще ставаме свидетели на развитие в посока повече децентрализация. Именно все още несигурната среда и свързаната с това нужда от финансово планиране създават предпоставки за това.

И още нещо важно – мотивацията. Можем да предположим, че в ситуация като сегашната желанието за работа и отдадеността на хората на свободна практика нараства. По принцип фактът, че даден специалист е решил да се развива извън понякога строгите корпоративни ограничения, е сравнително добра референция за това каква отдаденост е склонен да вложи. Не говорим за фрийлансърите, които

правят нещо „за кеф“

имат други доходи, подбират внимателно проектите си и в някаква степен в работата с клиенти, така да се каже, си позволяват някои своеволия. Става въпрос за тези, които извличат най-доброто от свободата си за постигане на целите на клиентите и на потенциалните клиенти.

Перспективите са сравнително добре очертани. За да може фрийлансърите да се развият още по-пълноценно и да използват възможностите, е важно да се мобилизират – всеки поотделно и заедно – и да усъвършенстват практиките си. Разбира се, всичко това е добре да стане с идеята за запазване на автентичността, поради която те са толкова привлекателни. И още – да съхранят гъвкавостта, оперативността при малки проекти. И да инвестират непрекъснато в собственото си професионално развитие.

В какви посоки е добре да върви усъвършенстването?

Първо, да еволюират откъм стратегически предложения. Когато и където е възможно, не просто да предлагат единични решения, съобразени със ситуацията, а да мислят и действат дългосрочно, като базират предложенията си на стратегически подход, което включва и достатъчно добър анализ. В момента като правило фрийлансърите действат в режим „поръчки“. Което означава, че някой иска нещо, те уточняват какво точно иска и го изпълняват, както го е поискал. По-съвършена добавена стойност ще има, когато те започнат да предлагат и това, което смятат, че ще бъде добре за техния клиент. Общо взето това важи за всички сфери, не само за творческите.

Второ, да развият предлагането на услугите си не само към крайни клиенти – индивидуални и корпоративни, – а и към посредниците по веригата. В момента в дизайнерските студиа, в комуникационните агенции, в счетоводните къщи и къде ли още не вероятно имат нужда от

моментна мобилизация

на ресурси за по-краткосрочни проекти. В една несигурна среда, която може би ще продължи повече, отколкото кризата с коронавируса, тези агенции, вместо да наемат хора, могат да намерят краткосрочни подизпълнители, разбира се, стига и двете страни да имат изгода от това. Така или иначе обаче фрийлансърите е добре да бъдат по-видими и за тях, не само за крайните клиенти.

Трето, създаването на общности, най-добре в социалните мрежи. Към момента има достатъчно добри опити в тази посока – например Фейсбук групата „Професионални и фрийланс услуги“, където обменят контакти всякакви специалисти – от копирайтинг и управление на канали в социалните мрежи до изграждане на фотоволтаични централи. Развитието на подобни общности означава не само място за набиране на нов бизнес от страна на специалистите на свободна практика, а и легитимацията им като общност. А това е изключително важно в един глобално свързан свят с неочаквани трудности пред бизнеса, каквито видяхме например през последната година.

И четвърто, отчетността и резултатността. Свободата е нещо прекрасно, но независимо дали човек е фрийлансър, или не, сблъсъкът с корпоративните политики и стандарти е очакван и неизбежен. Именно поради това е необходимо самите те като специалисти да развият още по-добър рефлекс за резултати и още по-важно – за представянето на тези резултати. Можем да кажем, че това е една от досадните, но необходими стъпки за еманципацията им като партньори. Всъщност някои вече го правят. Но като че ли фрийлансърите се утвърдиха като по-добри в презентациите, отколкото в не особено вълнуващата административна работа. Всъщност те бягат от нея.

Накрая, реферирайки към твърдението в началото, няма да е лошо да се каже, че да си фрийлансър, е точно толкова престижно, колкото и да управляваш малък бизнес. Предизвикателствата са подобни, непрекъснатата нужда да поддържаш висок професионализъм – също. Впрочем това важи по всяко време и във всички сфери.

---

*Д-р Александър Христов е управляващ партньор в пиар агенция „Параграф 42“.